Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Д., 11.06.2009г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на пети юни две хиляди и девета година в състав: СЪДИЯ Г.П. разгледа т. д. № 41/2009г. по описа на Д.кия окръжен
съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 41/2009г. по описа на Д.кия окръжен съд е
образувано по искова молба на Синдика на „******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д., с която при
условията на обективно и субективно съединяване срещу „******” ЕООД ( в
несъстоятелност ) гр. Д. и „*******” ЕООД гр. Д. са предявени следните искове:
Иск за
прогласяване за нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д. на договор за цесия от
10.05.2005г., по силата на който „******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д.
прехвърля безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д. вземането си срещу едноличен търговец
И. Т. У. с фирма ЕТ „И. У. – З.” с. Д., общ. К., област с адм. център гр. Д. по
запис на заповед от 04.05.2001г. в размер на 5 500 лв., като извършена от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността на безвъзмездна сделка с
имуществено право от масата на несъстоятелността, претендиран на осн. чл. 646,
ал. 2, т. 2 ТЗ.
Иск за
прогласяване за нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д. на договор за цесия от 11.05.2005г.,
по силата на който „******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д. прехвърля
безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д. вземането си срещу В.Г.Б. с
пост. адрес гр. Д. по запис на заповед от 06.12.2000г. в размер на 9 467.93
лв., като извършена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността на
безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, претендиран на осн. чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ;
Иск
срещу „*******” ЕООД гр. Д. за плащане на „******” ЕООД ( в несъстоятелност )
гр. Д. на сумата от 6 461 лв., получена без основание, претендиран на осн.
чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените
разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
„******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д., чрез назначения по реда на чл.
29, ал. 4 ГПК особен представител оспорва исковите претенции.
Ответникът
„*******” ЕООД гр. Д. не изразява становище по исковите претенции.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На 06.12.2000г.
В.Г. Б. като издател, е поел към „******” ЕООД гр. Д. като
поемател, менителнично задължениие по запис на заповед за сумата от 9 467.93
лв., платим на предявяване. Записът на заповед е предявен за плащане на
издателя на 10.01.2001г.
По
повод молба вх. № 624/05.07.2001г. на поемателя за издаване на изпълнителен
лист на осн. чл. 237, б. „д” ГПК ( отм. ) въз основа на този запис на заповед, Д.кият
районен съд, по силата на определение № 1267/05.07.2001г. по ч. гр. д. № 1267/2001г.,
е осъдил менителничния длъжник да заплати на поемателя сумата от 9 467.93
лв., представляваща задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 05.07.2001г. до окончателното й изплащане, както и
189.36 лв. разноски по делото, като е разпоредил издаването на изпълнителен
лист за горепосочените суми.
По
молба на кредитора и въз основа на изпълнителния лист, срещу менителничния
длъжник е образувано изп. д. № 2410/2001г. по описа на съдия – изпълнителя при Д.кия
районен съд, преобразувано в изп. д. № 278/2006г. по описа на частен съдебен
изпълнител С. С., рег. № 739 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с
район на действие Окръжен съд гр. Д..
На
11.05.2005г. „******” ЕООД гр. Д. прехвърля безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д.
вземането си срещу В.Г.Б. по процесния запис на заповед.
На
04.05.2001г. едноличен търговец И. Т. У. с фирма ЕТ „******” с. Д.,
общ. К., област с адм. център гр. Д. като издател, е поел към „******” ЕООД
гр. Д. като поемател, менителнично задължениие по запис на заповед за сумата от
13 167 лв., платим на предявяване. Записът на заповед е предявен за
плащане на издателя на 04.12.2001г.
По
повод молба вх. № 975/11.06.2003г. на поемателя за издаване на изпълнителен
лист на осн. чл. 237, б. „д” ГПК ( отм. ) въз основа на този запис на заповед, Д.кият
районен съд, по силата на определение № 312/13.06.2001г. по ч. гр. д. №
935/2003г., е осъдил менителничния длъжник да заплати на поемателя сумата от
5 500 лв., представляваща задължение по запис на заповед, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от 11.06.2003г. до окончателното й
изплащане, както и 141 лв. разноски по делото, като е разпоредил издаването на
изпълнителен лист за горепосочените суми.
По
молба на кредитора и въз основа на изпълнителния лист, срещу менителничния
длъжник е образувано изп. д. № 198/2003г. по описа на съдия – изпълнителя при Д.кия
районен съд, преобразувано в изп. д. № 86/2006г. по описа на частен съдебен
изпълнител С. С., рег. № 739 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с
район на действие Окръжен съд гр. Д..
На 10.05.2005г.
„******” ЕООД гр. Д. прехвърля безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д. вземането
си срещу едноличен търговец И. Т. У. с фирма ЕТ „И. У. – З.” с. Д., общ. К.,
област с адм. център гр. Д. по процесния запис на заповед.
По
делото няма спор, че „*******” ЕООД гр. Д. е получила по изп. д. № 86/2006г. по
описа на частен съдебен изпълнител С. С., рег. № 739 на Камарата на частните
съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд гр. Д. сумата от
6 461 лв.
С
решение № 250/14.11.2006г. по т. д. № 47/2006г. Д.кият окръжен съд е обявил
неплатежоспособността на „******” ЕООД гр. Д.; определил е началната дата на
неплатежоспособността – 30.03.2000г.; открил е производство по несъстоятелност
на търговеца; постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на
търговеца, постановил е прекратяване
дейността на предприятието на търговеца; обявил е в несъстоятелност търговеца и
е спрял производството по несъстоятелност.
С
решение от 08.10.2007г. по т. д. № 47/2006г. Д.кият окръжен съд производството
по несъстоятелност на търговеца.
С
определение от 21.11.2007г. по т. д. № 47/2007г. Д.кият окръжен съд е назначил
за синдик Д.М.Ж..
С
определение от 25.05.2009г. по т. д. № 47/2007г. Д.кият окръжен съд е освободил
синдика Д.М.Ж. и е назначил за синдик на „******” ЕООД ( в несъстоятелност )
гр. Д. Е. Г. Т..
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Разпоредбата
на чл. 646 ТЗ обявява за нищожни спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник
на определени сделки и действия с права от масата на несъстоятелността.
Целта
на основанията за относителна недействителност по ал. 2 на чл. 646 ТЗ е да се
защитят кредиторите с оглед на възможността за удовлетворяване, т.е. да се
съхрани масата на несъстоятелността и да се запази съотношението на вземанията
между кредиторите срещу незаконосъобразни сделки и действия, извършени през т. нар. подозрителен период ( периодът след
началната дата на неплатежоспособността до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност ).
Основанията
за относителна недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ се характеризират с два
общи белега на засегнатите от тях сделки и действия – времето на извършването
им и лицето, от което те изхождат. Те трябва да са извършени в течение на
подозрителния период, т.е. в интервала от началната дата на
неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
За да
бъдат относително недействителни, съответните сделки и действия трябва да
изхождат от длъжника.
В
хипотезата на чл. 646, ал. 2 ТЗ законодателят е установил презумпцията, че
визираните сделки и действия са сключени във вреда на кредиторите. Презумира се
както вредоносния резултат, така и знанието за увреждане от факта на извършване
на сделките и действията в подозрителния период. За установяване нищожността им
е достатъчна констатацията за извършването им след началната дата на
неплатежоспособността.
Предмет
на доказване при исковете по чл. 646 ТЗ е: 1. сключване на сделките или
извършване на действията през подозрителния период; 2. сделките или действията
да осъществяват една от хипотезите на чл. 646, ал. 2 ТЗ.
Нищожността
на сделките подлежи на установяване по исков ред.
В
разглеждания случай предпоставките на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ са налице.
Съгл.
разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността е извършването от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността на безвъзмездни сделки с имуществено право от масата на
несъстоятелността.
По
делото е безспорно установено, че в рамките на подозрителния период (
30.03.2000г. – 14.11.2006г. ) длъжникът е извършил безвъзмездни сделки с
имуществени права от масата на несъстоятелността по см. на чл. 614, ал. 1, т. 1
ТЗ – прехвърлил е на трето лице вземанията си, произтичащи от менителнични
сделки ( записи на заповед ) срещу задължени спрямо него лице.
С оглед
разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, посочените безвъзмездни сделки са
нищожни и нямат действие по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Визираните
сделки са нищожни и на още едно основание.
В
конкретния случай, „******” ЕООД ( в
несъстоятелност ) гр. Д. като поемател на два броя записи на заповед като
цедент, по силата на договори за цесия, от 10.05.2005г., респ. от 11.05.2005г. е
прехвърлил на третото лице „*******” ЕООД гр. Д. като цесионер менителничните си вземания,
произтичащо от двата броя записи на заповед, срещу издателите на ценните книги.
Собствеността
върху записа на заповед, който е заповедна ценна книга, може да бъде
прехвърлена не само с джиро, но и посредством различни гражданскоправни
способи, както и в случаите на универсално ( наследяване ), така и на частно
правоприемство ( цесия, суброгация, принудително изпълнение ). Прехвърлянето на менителнично вземане ( цесия
) е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.
Цесията е неформален договор, но ценната книга трябва да бъде предадена на
цесионера, т.е. цесията има реален характер, когато неин предмет са права по
ценни книги. В този смисъл е господстващото
становище в доктрината – вж. Конов, Т. Особености на дарението на ценни книги и
вземания. – Социалистическо право, 1987, № 2, с. 56 – 57; Цончев, К. Договор за дарение. С., 1988, с. 39. Калайджиев, А. Чекът в българското
право, С., 1992г., с. 177; Калайджиев,
А. Облигационно право. Обща част, С., 2007г., с. 484.
В
разглеждания случай липсват доказателства цедентът да е предал ценната книга на
цесионера. От изложения факт се налага извода, че прехвърлянето на процесните записи
на заповед е с незавършени фактически състави и не е породило своето правно
действие.
С оглед
изложените съображения се налага извода за основателност на исковите претенции
за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите по несъстоятелността на
„******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д. на горепосочените безвъзмездните
сделки.
Нищожността
на договора е прекратила облигационното отношение ex tunc.
Обратното действие на нищожността означава, че всяка страна трябва да върне
всичко, което е получила на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгл.
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание ( при начална липса на основание
) е длъжен да го върне.
Според правната доктрина ( Girard, Paul Frederic, История и система на римското право. Част ІІ. Облигационно право, С. 1915г., с. 879 - 887; Бодри – Лакантиери, Кратък курс по гражданското право. Обща теория на задълженията и договорите.С., 1920, с. 316 - 322; Karl Ritter von Czyhlarz , Учебник по римско право, С., 1921, с. 201; Колен – Капитан, Елементарен курс по френско гражданско право. Том І. Книга І и ІІ. С., 1929, с. 522;; Планиол, М., Елементарно ръководство по гражданско право. С., 1930, с. 318, Берон, В., Незаконно обогатяване в вреда на другиго. С., 1932, с. Тице, Х., Гражданско право. Облигационно право ( обща и специална част ). С., 1933, с. 263 - 266; Диков, Л., Курс по гражданско право. Облигационно право. Обща част. Том ІІІ. С., 1934, с. 561 – 563; Василев, Л., Гражданско право на НРБ. Отделни видове облигационни отношения. С., 1958, с. 584 – 585; Андреев, М., Римско частно право, С., 1992г. с. 389; Големинов, Ч., Неоснователното обогатяване, С., 1998, с. 38 и сл.; Големинов, Ч., Гражданскоправни източници на задължения. С., 1999, с. 146 ) и съдебна практика ( Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС ), фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, визиращ “получено нещо без основание ( при начална липса на основание )” ( condictio sine causa ), изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Правната
последица, която настъпва при прогласяване на нищожността е тази по чл. 55, ал.
1 във вр. с чл. 34 ЗЗД - реституция на даденото по нищожния договор.
С оглед
изложените съображения се налага извода за основателност на претенцията срещу
„*******” ЕООД гр. Д. за плащане на сумата от 6 461 лв., получена без
основание.
Съгл. чл.
80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция.
Страните
не са представили списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което разноски не
следва да се присъждат.
На осн.
чл. 649, ал. 2 ГПК, ответникът „***” ЕООД гр. Д. следва да заплати държавна
такса в размер на 857.15 лв.
С оглед
изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по
отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д., ул. „Р. Д.”
№ 2а на договор за цесия от 10.05.2005г., по силата на който „******” ЕООД (
в несъстоятелност ) гр. Д. прехвърля безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д.
вземането си срещу едноличен търговец И. Т. У. с фирма ЕТ „И. У. – З.” с. Д.,
общ. К., област с адм. център гр. Д. по запис на заповед от 04.05.2001г. в
размер на 5 500 лв., като извършена от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността на безвъзмездна сделка с имуществено право от масата на
несъстоятелността.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по
отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „******” ЕООД ( в несъстоятелност ) гр. Д., ул. „Р. Д.”
№ 2а на договор за цесия от 11.05.2005г., по силата на който „******” ЕООД (
в несъстоятелност ) гр. Д. прехвърля безвъзмездно на „*******” ЕООД гр. Д.
вземането си срещу В. Г. Б.в с пост. адрес гр. Д. по запис на заповед от
06.12.2000г. в размер на 9 467.93 лв., като извършена от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността на безвъзмездна сделка с имуществено
право от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД гр. Д., ул. „Р. Д.”
№ 2а да плати на „******” ЕООД ( в
несъстоятелност ) гр. Д., ул. „Р. Д.” № 2а сумата от 6 461 лв., получена
без основание.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД гр. Д., ул. „Р. Д.”
№ 2а да заплати на Д.КИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата от 857.15 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: